Ревю от Росен Досев

На 01.04.2012 в гр.Солун се проведе седмия международен маратон „Александър Велики“. Реших да участвам там в последния възможен момент, записах се само ден преди да закрият регистрацията. Първоначалните ми планове бяха да бягам в края на Април, но поради ред причини се оказа невъзможно да пътувам тогава и бях принуден спешно да си намеря пролетен старт.

Активната ми подготовка трябваше да започне през Януари, но след няколко „плахи“ бягания дойде големия студ и сняг, които сковаха Варна за необичайно дълго време. Тренировките изобщо не ми се получаваха, а до средата на февруари така и не бях успял да направя дистанция над 21км. Малко по-късно нещата започнаха да потръгват, но много бавно. Така неусетно дойде 01.04.2012 и колкото и да не бях подготвен, застанах на старта зареден до горе с въглехидрати и оптимизъм, че ще се побера в 4:30. В крайна сметка финиширах за 4:19:43.

Самият маратон е интересн с това, че стартът му е в малкото градче Пела, а финалът му е след 42км. на крайбрежния булевард в Солун. Пела е столица на Древна Македония и родно място на македонските царе Филип II и Александър. Маршрутът до Солун не предлага интересни обекти – бягане през полето, отначало по малък междуградски път, а после по една магистрала. Не знаех с какво ще се забавлявам по трасето и дали няма да ми е скучно, обстановката не обещаваше и присъствие на публика.

Намирам това състезанието за по-особено, главно заради факта, че не от популярния градски тип. По тази причина ще си позволя да разкажа малко повече за това какви впечатления събрах. Който не обича разказите може да прескочи тази част и да продължи с резюмето, което следва по-долу.

Придвижването до старта беше организирано с хубави туристически автобуси, като пътуването отне 55мин. Предвид, че трябваше да стана в 5ч. за да мога в 6 да съм на мястото за извозване и доколкото навън беше тъмно и не можех да придобия впечатления за трасето, реших да се поотпусна и даже малко подремнах. При слизането от автобуса в Пела се изненадах от хладното и ветровито време. В района на старта имаше едно заведение, пред което организаторите бяха разположили информационен пункт и някак си инстинктивно се насочих натам. Оказа се че самото заведение не работи, но беше отворено за да послужи като съблекалня. Намъкнах се вътре, заграбих един стол и се разположих в един ъгъл. Заведението бързо се напълни, заради вятъра всички се опитваха да влязат вътре, столовете отдавна бяха свършили и вече имаше правостоящи, а дошлите с по-късните автобуси трябваше да си намерят място навън.

До към 8:00ч. подремвах на стола, хапвах вафла, банан и пийвах малко гаторейд, който си носех от Варна. Неволно хвърлях по едно око на другите атлети, имаше цели групи от разни клубове, много се радвах на еднаквите им екипи. На съзтезателните номера бяха изписани и имената на хората, опитвах се да намеря име написано на азбука различна от гръцката, но освен моето не видях друго такова. Струваше ми се, че съм единствения чужденец, което разбира се нямаше никакво значение. След като дойде времето, в което трябваше да си предам личния багаж, вече нямаше как и се размърдах.

Излизайки навън за пореден път съжалих, че пак не си нося найлонова торба или друго приспособление за задържане на телесната топлина. В селдващия миг забелязох, че хората масово са облечени с еднакви найлонови „потници“ с дължина до коляното, изписани с надписи на спонсорите. Зарадвах се много, че организаторите са се погрижили за това и бързо се снабдих с такъв. Направих кратка загрявка, по време на която видях, че градчето се беше събудило, и на площада се беше събрал народ, а въздуха се тресеше от супер надъхваща рок музика. Успях да мярна някои от топ-атлетите, което на големите маратони не ми се случва. Пет минути преди старта, рокът беше сменен от тържествен марш изпълняван на живо от духов оркестър, който свиреше с такава сила, че се чуваше ясно, въпреки бръмченето на телвеизионния хеликоптер, който беше долетял от някъде. В 8:28 се наредих на старта, точно пред конната статуя на Александър Македонски, пред която все още някои от участниците бързаха да си направят снимки. Когато оркестъра притихна, чух няколко поздравителни думи от официалните лица, след което последва предстартовото броене (на гръцки разбира се). В 8:30 прозвуча изстрела и по бързината, с която отлетя хеликоптера придобих представа за темпото, с което са потеглили топ-атлетите.

Малкото градче Пела ни изпрати с овации, които за мен винаги са добре дошли. Само километър по-късно бяхме извън населеното място, бягайки на изток към Солун. В първите километри ми беше интересно да наблюдавам хеликоптера, който отлиташе напред и после се връщаше. Направи няколко обиколки, като при всяка следваща се отдалечаваше все повече. На 20-тата минута реши, че вече не е интересно да се връща, което означаваше, че лидерите вече са доста напред. Продължих си бягането без много да се тревожа за предстоящата скука. Междувременно вятъра утихна, небето се изясни и в далечината се откри много красива гледка към планината Олимп. Впечтляваща планина със заснежени върхове издигаща се в близост до морето. Замислих се за онова безсмислено съперничество за това коя е по-високата планина – Рила или Олимп. По едно време ме изпревари един свещеник, който беше обул маратонки, но нагоре си беше облечен с расото. Закачих се за него, чудейки се как не му е горещо.

До пристигането в Солун минахме само през едно село, в което местните жители отново ни приветстваха с оркестър. В извън населените участъци тук там също имаше публика, главно по пътните разклонения. Навсякъде свещеника получаваше бурни овации и преклонение. Бягайки близко след него, знаех, че не аплодират мен, но все пак приповдигнатата обстановка ми действаше добре. Около 18км. свещеника вдигна значително темпото и трябваше да се откажа от компанията му оставайки възхитен от беговата му подготовка. По-късно разбрах, че с появата си на финала за по-малко от 4 часа е придизвикал фурор сред публиката.

След споменатото село, трасето продължи да бъде скучно. Въпреки това, за мен бягането преминаваше приятно, тъй като общата тенденция на спускане позволяваше краката ми да се движат с голяма лекота и чувствах, че успявам да разходвам силите си достатъчно бавно. Средното ми темпо до 21км. беше по-добро от планираното. До тогава имаше няколко изкачвания, само едно от които беше по-продължително и там забелязах първите почивки на някои от участниците. Продължих равномерно до 31км. където вече запонах да усещам умора и направих първото спиране за да изям един банан. Намалих малко темпото до 36км., където гладът отново надделя и трябваше пак да спирам. Този път си позволих банан и половина и някъде там виртуалният партньор на часовника ми успя да ме „изпревари“. Умората започна да ме затиска, като допълнително затруднение ми представляваше и много грозната западна част на Солун, през която навлизахме в града. Тук някъде в нашето трасе се вливаше и трасето на участниците на 10000м. В един момент започнаха да ме изпреварват бегачи, гонещи финал за 40 мин. Това хич не ми помогна, имах чувството че ще ме пометат. Темпото ми започна да пропада, губех време и така до 40км., когато се озовах на красивия крайбрежен Солунски булевард. От тук оставаха 2км. права, на другия край, на която стърчеше Бялата кула – там някъде беше финала. Винаги когато видя финала ми идват сили, а тук и публика не липсваше. Всъщност финалната права беше един тесен шпалир от ревящи хора. Няма как да не ти дойдат сили. Втурнах се напред колкото можех, имах усещане, че бягам бързо, но и часовника не ми се даваше. Точно когато се чудех, дали ще успея да вляза под 4:20, успях да различа финалната арка. Последен напън и финал за 4:19:43. Бях напълно изчерпан, но много доволен. Толкова можах – толкова бягах.

Последва един час лежане на меката слънчева трева под Бялата кула. Когато се посъвзех намерих сили да се изкача и на самата кула, в която се помещава интересен музей за историята на града. От върха на кулата се открива красива панорама към морето. От там изгледах финала на останалите участници. Последния атлет на видима възраст над 60г. финишира за 6 часа и няколко секунди. За миг се замислих дали на неговата възраст ще мога да постигна неговия резултат, след което реших да не отивам толкова напред в бъдещето и побързах да се настаня в една таверна, където узото ми дойде по-добре от аспирин.

 

Ето сега и малко по-стегната информация за самото състезание:

International Alexander the Great MARATHON – Διεθνής μαραθώνιος Μέγας Αλέξανδρος
http://www.atgm.gr/

Тип състезание: Маратон, 10000м, 5000м, 1000m. Всичките дисциплини са състезателни и се прилага електронно измерване. Стартира се от различни точки и в различни часове.

Месец на провеждане: началото на Април.

Регистрация: свободна, няма лимит за брой участници.

Участници: Около 1500 във всяка една от трите по-дълги дисциплини и няколко хиляди в километровия пробег. Преобладаваха мъжете. Минимален брой чужденци. В протокола с крайните резултати забелязах един българин, дано да сме били повече.

Трасе: От Пела до Солун – обща тенденция на спускане, началните 15км. са междуградски път без движение, останалата част до влизането в Солун – магистрала с движение в насрещното платно. Добър асфалт с изключение на 500м, в които усещането беше за бягане по едри павета.

Подкрепления: На всеки 2.5км вода, на всеки 5км. Powerade, след 15км. банани и мокри гъби.

Времето: Вятъра утихна скоро след старта, а слънцето се появи след третия час. Нито горещо, нито студено. Приятно пролетно време, само за бягане. В късния следобед след финала рязко се застуди и излезе силен вятър. През 2011г. времето е било точно такова, предполагам, че бягането е било много тежко в дългите открити километри преди Солун.

Атмосфера: Публика на старта и много публика на финала. По трасето тук-там по няколко човека, но ентусиазирани. Жива музика на няколко места, като имаше и деца в народни носии да изпълняват фолклорни ритми.

Забележителности: Никакви освен конната статуя на Александър на старта, античните руини в покрайнините на Пела и Бялата кула на финала. По думите на организаторите трасето на маратона свързва „историята с бъдещето“ . Предполагам, че любителите на историята могат да намерят много символика в бягането по пътя, по който Александър е поел своя поход на изток за да завладее Персийските земи.

Експо: Организира се в две малки залички на градския стадион, където се помещава и офиса на фирмата организатор. Представлява само гише за получаване на стартовия пакет, няма ги традиционните павилиони на спортните компании, няма продажба на изотонични напитки, гелове и т.н. На щанда, на който се получаваха фанелките се продаваха сувенири – красиви чаши и тениски със символите на маратона.

Паста парти: не се предлага, трябва да си го организираш сам. В Солун има достатъчно заведения предлагащи италианска кухня.

Обща оценка: Прилична организация с няколко малки забележки по отношение на нещата свързани със самото бягане:

  • Маркировката на километрите изчезна с навлизането в Солун. Там изчезнаха и медицинските екипи, които до преди това бяха стриктно разположени на всеки километър.
  • Липсваха въглехидратните барове, които бяха отбелязани в описанието на подкрепителните станции. Добре, че бананите бяха в изобилие.
  • Всичката информация беше поднесена изцяло на гръцки език. Не е голям проблем, ако си ходил на такива състезания. Все пак лицата представляващи организатора говореха английски.
  • Малко странна регистрационна система на сайта на маратона. Попълваш формата, очакваш да избереш обявената опция за плащане през PayPal, но вместо това получаваш изписана банкова сметка и любезна молба да преведеш таксата до 2 дни и да изпратиш платежния документ по факс. За щастие буквално 30мин. след като пуснах факса, получих мейл с потвърждение. Другия мейл със състезателния номер пристигна след като вече си бях прибрал състезателния пакет. Все още не съм получил обещаните мейл и SMS с финалния резултат. На сайта продължават да са достъпни за теглене само сертификатите от миналогодишното издание. Добре, че поне още на 2-я час публикуваха финалните резултати.

От забележките изключвам скучното трасе и ранния час на тръгване, тъй като начина, по който е измислен маратона предопределя тези факти и всеки участник трябва да ги е приел такива кавита са още в момента, в който се е регистрирал.

Като силни страни бих отбелязал:

  • Благоприятния профил на трасето, който те увлича в бягане за добър финален резултат без да усещаш липсата на забележителности наоколо.
  • Отлична организация на извозването в удобни автобуси.
  • Раздаването на найлонови „потници“ на старта, които във ветровитата сутрин бяха много полезни.
  • Красиви медали (за разлика от някои по-големи състезания) – двулицеви с лика на Александър от едната страна и надписи на гръцки от другата.
  • Не са за пренебрегване близостта до България и особено до София, както и евтините хотели в центъра на Солун.
X