Бях се засилил да пиша дълъг постинг, в който да опиша всички кусури на събитието, но не знам дали има смисъл. Затова ще кажа просто, че противно на всички, които похвалиха организацията, смятам, че тя беше слабото място на маратона. Такава организация едва успя да закрепи маратон с под 100 участника (айде стига с онези 500 ученика от всички каварненски училища) и определено не може да развива състезанието като сериозно. Аз лично имах проблеми с регистрацията, с водата и храната, че дори и с отношението на съдиите. Показателен е и скандала с първия, който направил по-дълга обиколка и така стана втори на финала. Тази случка беше замазана по медиите, беше представена като забавна, куриозна и каква ли не, но факта на объркването си е налице и организаторите имат отговорност за това поне наравно със състезателя, ако не и повече.
Общото ми впечатление е, че събитито не е лошо и има потенциал за развитие, но при по-сериозно и професионално отношение на организаторите.
Публикувам два коментара, които са оставени в личния ми блог:
Елара Says:
май 21, 2011 at 5:52 pm
Участвала съм на много маратони из цяла Европа, но такава гавра със състезателите не съм видяла никъде, освен в България. Проблемът запопчва още от самото трасе, което е 4 обиколко и една малка обиколка, вместо да е 4 равни обиколки. Дистанцията е усложнена излишно, защото има много големи „специалисти“ сред съдийте и те могат да отрегулират по-сложно трасе. Да, ама …
(Маратоните извън България, които са лицензивани като трасета, обикновенно са във вариант от 1, 2 или 4 обиколки.)
В нашия случай, вече втора година се вижда как съдии, провалят състезанието и труда на спортистите. Някои съдии, се припичат на слънце, докато състезатели се чудят как да си намерят жизненоважната подкрепителна напитка на подкрепителния пункт, където цари хаос.
Вече за втора година, поради съдийска грешка, водачът в състезанието губи ориентация и бива изпреварен в борбата за първото място.Отделно и състезатели с по-скромни амбиции, като борещите се за влизане в топ 10, биваха насочвани грешно по трасето и ако не беше публиката, към която се числя и аз, някои щяха да тичат доста допълнителни километри, вместо да направят прословутата малка обиколка и да финишират.Ще спра до тук защото проблемите са толкова много, че ще стане досадно за четене.
Знам, че това е едно добре финансирано състезание и то трябва да бъде проведено на подобаващо ниво от квалифицирани специалисти.
Ще напомня също, че съдийте трябва да са обучени и инструктирани за състезанието.
Организацията на подкрепителните пунктова има регламент. Добре е да има пасаж за общите и такъв за специалните подкрепителни средства. Обслужването на подкрепителния пункт има специфика и хората които го извършват, трябва да знаят защо са там.Недопустимо е да се налага, състезателят да спира за да си търси шишето, което при нас си е коронен номер.
В заключение ще кажа само, че на всеки може да се случи да сгреши. Но има разлика от работната грешка, която допускаш веднъж и системната грешка, която вече не е следствие на обстоятелства, а е проява на Некадърност, Небрежност и Мърлявщина. Ето тези три думи изразяват моята обективна оценка .
Всеки доброволно се включва в екипа организиращ състезание и независимо от финансови, материални и други обстоятелства е поел ангажимент да свърши определена работа.Оправдания не може да има. Нека работят тези които могат и искат, а не тези които “трябва”. Там където аз работя, в една далечна паралелна земя, такива неща не се случват, защото ако някой ги допусне, ще е последният му работен ден.
Бъдете здрави…
***
caro Says:
май 22, 2011 at 10:02 am
Четох доста по въпроса и тук съм съгласен с коментарите.Журналистите от официалните медии обаче са супер зле.Кога ли ще си извадят главата от задника и ще започнат да отразяват обективно нещата? А можеби не искат…
Останах потресен, как съдията се оправдава, че било „задължение на състезателя да знае трасето“.
До кога такива олигофрени ще се бутат да скапват и без това изпадналата в кома българска атлетика.
Когато бягаш маратон, преди финала, често си толкова изморен, че съзнанието ти не е ясно.Ако няма кой да те насочи, къде е пътя, за каква организация говорим.Поне да дадат по една карта и компас на състезателите и да го направят маратон по ориентиране.