Ревю от Георги Маджаров

И така, трябваше пролетта да се ходи на маратон някъде по Европата. Гледайки календара, а и с оглед миналогодишната ми контузия, която ме вкара в бокса за цяла година, реших, че най-удачно е да се пропуснат мартенските маратони като Рим и Барселона, както и априлските – Париж, Милано, Ротердам, Мадрид …. Така че – стягаме куфарите за Прага – 13.05.2012 ще търча в Прага. Идеята беше да отидем с приятели за няолко дни, да разгледаме града и аз да тичам на маратон. Пътуването трябваше да го направим с кола. За целта трябваше да си купя кола. Е купих си – втора ръка Рено Меган комби, 2005-а година, икономично, събира много багаж … абе чудна колица.

За зла беда, пролетта понастинах и 3 седмици не можах да се отърва от кашлицата. Бях направил през март 5-6 бягания по 10-ина км и после се разболях. Та пак минаваме във фаза изчакване – да видим какво ще се случи. Ами случи се следното: резервирахме си нощувки в Прага, пуснахме си отпуски и ще ходим. Пък ако се чувствам добре, ще се запиша в последния момент за маратона и ще тичам.

На 6-и май се пуснах на полумаратона край Панчарево, организиран от спортен клуб Бегач, постигнах задоволителен резултат и прецених, че ако намаля малко темпото, ще мога да изкарам цял маратон без да получа нова контузия в коляното.

Обаче на следващия ден като отворих сайта на Пражкия маратон да се запиша, имаше надпис „The capacity of the race is limited and the registration can be closed in advance. „. Мамка му! Помолих един колега от чешкия офис на фирмата ни да се обади да ги поразпита – може би пък за чехи да има някакво друго инфо. Резултатът беше „не го толерираме, но има хора, които се отказват по някаква причина, оставят си телефонен номер и срещу заплащане може да вземете техния номер. За съжаление в класирането ще участвате от тяхно име.“ Това обаче не ми хареса и трябваше по някакъв начин да участвам нелегално. Без номер. Пък голяма работа, че накрая няма да имам медал. Важно е участието.

Пристигнахме в Прага на 11 май. Отидохме до експо-то и резултата беше същия – няма как да се запиша за маратона …

В утрото на старта пристигнахме 10-ина минути преди старта на площада Staromestkie namesti, където трябваше да бъде даден старта на маратона (а по-късно тук трябваше и да се финишира). Проблем – има охрана и пускат само срещу стартов номер. Почнах да се правя на умряла лисица и с приятелката ми тръгнахме покрай оградата към крайните редове. Трябваше някак да се прескочи оградата, не може да има навсякъде засилен контрол. В един момент виждам отворена ограда и помислих „хайде, настъпи часът!“, обаче в следващия момент виждам „лошите“ насреща – една мацка от доброволците стои на входа! Е, не! Секунди по-късно гръмна официалния химн на маратона, хората почнаха да ръкопляскат, тръгнаха леко напред. Старта беше даден. Аз си съблякох анцуга, продължихме още малко назад и в един момент скочих през оградата, смесих се с тълпите и почнах да подтичвам заедно с другите. Нарочно останах с горнището на анцуга, някой да не ме заподозре, че съм без номер – и без това при старта беше хладничко, доста хора имаха връхни дрехи … абе вписвам се в тълпата. Седем минути и половина по-късно преминах под арката на старта и маратона започна за мен.

Самият маратон – ами маратон като маратон. Над 9000 души записали се, тичат, всички са превъзбудени, купонът е пълен. Градът празнува, по улиците хората те подкрепят, пеят, викат – веселба! Трасето е добро – върти главно около реката. Предните дни, разхождайки се из града, ми се стори, че улиците са доста стръмни и маратонът ще е тежък. Да де, но колкото и да е тежък – все пак има си стандарти и щом се вписва в тях, значи все ще го изтичаме. Освен ако не ме заболи коляното.

До 5-ия километър нямаше табелки за разстоянията (или аз не съм ги видял), после имаше на 8-и километър и след това – на всеки километър: 8, 9, 10 ….. n ….. 40, 41, 42, final! Организацията беше превъзходна, пунктовете за вода и храна бяха предостатъчни, отделно пунктове за първа помощ, всички бяха отзивчиви, дори на някои пунктове подканяха като викаха „voda, voda”, на един от които аз отвърнах „a slivovice?”, при което хората се заляха от смях. На подкрепителните пунктове имаше банани, портокали и ябълки, нарязани на удобни парчета. Вода, разни други химически напитки, гъби, напоени с вода. Не мога да кажа как е била организацията за паста-парти и др. подобни, просто защото бях нелегален.

Като проблем на трасето отчитам, че някои от улиците са павирани, което в крайната фаза на маратона, когато човек е изтощен, е малко неприятно. Паветата са големи, неравни и трябва да се внимава да не се стъпи накриво. Но все пак няма как да се асфалтира Стара Прага.

Лично за себе си съм доволен. Поставените цели – да не получа контузия и да завърша маратона в рамките на 3:30ч, бяха изпълнени. За съжаление заради слабата ми подготовка, след 32-ия километър изпитвах болки в мускулите на краката (за първи път ми се случва да имам мускулна треска още по време на състезанието), та се наложи да намаля темпото, но живот и здраве, наесен ще се поправя. В крайна сметка, според моят хронометър, успях да финиширам за 3:29:13 часа. След финалната линия, един младеж от доброволците ми нахлузи медал на врата. Ха, получих и медал – маратона беше хакнат! Участвах нелегално на Пражкия маратон! Излизайки от зоната за участници ме завиха с термофолио, обаче отказах торбата с банани и „подхапвалки“ – все пак не съм си платил.

Вечерта отпразнувахме маратона в една кръчма, която горещо препоръчвам на всички – Krcma u parasutistu. Намира се близо до „танцуващата къща“ – по булеварда нагоре. Не надписват сметките, носят студена бирица и огромни пуешки бутчета! Наздраве!

P.S. Маратонът беше чудесен, организацията – също, Прага е една прекрасна туристическа дестинация, единственото нещо, което помрачи доброто настроение беше, че успях да забърша мантинелата на магистралата и сега трябва да ми изчукват 2 врати и калник на колата 🙁

© Александра Валасопуло
© Мила Печенякова
© Prague International Marathon

X