- Финиширах 27-ми, за 16:17, въпреки че в официалните резултати пише нещо друго.
- Имам по-добри междинни временна на всички пунктове в сравнение с миналата година, сред първата половина от финиширали съм, но някак си не съм удовлетворен напълно.
- Бягах поне четвърт от разстоянието, но явно го компенсирах с дълги почивки и бавно ходене. Едната почивка беше крайно ненужна и можех да спестя повече от 20 мин.
- Този път бях само по тениска и клин и въпреки 8-градусовия студ рано сутринта не съжалявам за избора на дрехи.
- Багажът ми беше минимален през цялото време и включваше максимум литър вода, телефон, 1-2 вафли и бебешка пудра. Последната беше много полезна при обработването на стъпалата против пришки.
- Чантата за кръст, която си взех, се оказа доста удобна и полезна. Предполагам че раниците с хидратор спестяват някакво време, но и водата, която се носи е повече, което в случая не беше необходимо.
- Организацията беше с постоянното качество от миналите години – не много професионална, но за сметка на това всеотдайна.
- Имам забележка към хората по пунктовете, които може би от добри чувства занижаваха разстоянията до следващите пунктове. Това е адски демотивиращо, когато си изминал посоченото разстояние, а пункт не се вижда.
- Успях да се загубя един път, но само за 200-300 метра.
- Часовникът ми Garmin геройски издържа 14 часа (10ч по спецификация) и се предаде с паднала батерия на пункта над Симеоново. Вече повече от година оценявам полезността му
- Туитвах на няколко пъти и получих подкрепа в Туитър – упражнението беше без особен смисъл, но поне забавно
- За втора поредна година не мога да си пригодя съня, така че да се наспя преди старта в полунощ. Предполагам, че това може да окаже съществено влияние върху представянето
- Подозирам, че бъбреците ми по едно време отказаха – спрях да се потя и уринирах прозрачна течност в количества, сравними с изпитата вода. За щастие се оправих до следващата сутрин.
- По стъпалата ми няма особени поражения с изключение на зверски оток, който се задържа ден и половина
- Радвам се, че се запознах с Даниел и Иван, както и че се видях отново с Николай и Илиян
+359 87 799 3315
help@begach.com
Браво! Аз все още се готвя да направя първия си маратон, но такива истории много ме вдъхновяват.
Привет отново и извинявай, че така набързо се разминахме. На финалната права и на нас ни се виждаше прекалено близко разстоянието и просто искахме да приключим с прехода.
Много добра идея – да се опише какво е работило и какво не в този преход.
През по-голямата част от прехода бях с дълъг ръкав и леки ръкавици. С тях свикнах да тичам есента и всеки път в които температурата е под 15 градуса си ги слагам. За мен е голям проблем измръзването на пръстите при създаденият вятър от тичането. Точно преди изгрев аз се опазих топъл, което бе много важно. Студа уморява и оспива.
Относно водата, с мен имаше момче с камел бак. Водата толкова се лашкаше, че още на Владая изпразни раницата и си взе нормална бутилка с вода. Аз пък се оказа, че съм свикнал да си нося бутилка в ръка, да пиивам редовно и изобщо да не я прибирам в раницата. Ще търся да си купя някаква ергономична бутилка за тичане, но не знам дали ще ми се занимава да присипвам вода на всеки пункт.
9 пункта по 10 минути почивка = час и половина забавяне.
Резервен комплект батерии за GPS-а. Не заради картата, а за да видя изминатото/оставащо разстояние. Задължително часовник и спазване на предварителна стратегия – желан час на пристигане и разчет къде и колко да се бяга. Тази година стратегията беше – 20 мин ходене, 5 мин тичане. Целта бе да не се изморим прекалено много на старта. След Ярлово пробвахме да минем цялото разстояние на един дъх.
Ако се минава през Ярлово по светло – задължително се тича. Местните излизат на балкони и пейки и ръкопляскат и е много надъхващо!
Носех течен аналгин, магнезии и мазило. Не знам дали помогнаха, но психологичният ефект бе много голям. Знаех че трябваше да свършат работа и затова свършиха работа! Три дни преди старта се захранвах стабилно и пих аспирин на 12 часа. Последно тичане от 1:30 часа направих във вторник. Сряда и четвъртък бяха леки кросчета по 2-3 км и голяма загрявка.
Здрасти Григоре,
Поздравления за обиколката. Много ме радва твоя ентусиазъм и мерак – постоянно гърча Пешо с твоя пример. Ще ми бъде интересно да знам какви ползи точни виждаш в ползването на Garmin-a?
Аз се разболях доста зле и прекарах последните две седмици болен, което ме отказа от участие за втора поредна година – хич не ми върви с това състезание!
Иначе се пуснах на изкачването на Вихрен на 5.06. – гледам, че не сте писали нищо за това състезание! Страхотно беше, особено в горната част, където лицето буквално се удряше в камъните!
Много поздрави до следващото състезание – за мен вероятно ще бъде изкачването на Черни връх!
При мене пораженията са:
– оток (на глезените)
– отлепиха ми се ноктите на палците (имаше вода под тях)
– мускулна треска
С набиването на краката се справих с лейкопласт. Едни планинари ми показаха как се облепят стъпалата и пръстите. Имаше 1 пич със специални стелки с активен въглен, които по негови думи абсорбират влагата и намаляват драстично шанса от пришки.
При мен имаше доста претоварване след вечерният преход Верея 51км и редовните тренировки. Не можах да бягам много заради силни болки в мускулите, но за сметка на това ходех доста стабилно и на голяма част от пунктовете само казвах номер и продължавах.
Сега остана възстановяване за есенните състезания (главно маратона Батак и Витоша Рън)
Браво, момчета! Желая ви нови победи през 2015 г. …..Наш приятел от Москва преди 2….3 години бе участник в обиколката на Витоша, спомням си как едва стъпваше, когато се срещнахме непосредствено след маратона…..