Оказах се случайно във Варна по време на европейската купа за младежи и девойки по триатлон , както и на държавното първенство по триатлон. Състезанието се състоеше в 750 м плуване между две шамандури на Централния плаж, 20 км колоездене – между ФК и Делфинариума и 5 км бягане – между ФК и Пантеона. За пръв път наблюдавам състезание по триатлон и ми беше доста интересно. Оказва се, че триатлонците в България са по-малко и от маратонците – на държавното първенство имаше една шепа хора. Голяма част от тях имаха и доста аматьорска екипировка, а едно момче дори караше крос кънтри велосипед.

Няколко други неща ми направиха впечатление:

  • събитието е изключително интересно и престижно, особено като се провежда в средата на сезона във Варна. Лошото е, че то въобще не беше разгласено. Аз научих от един билборд, докато чаках на светофара и после доста се постарах да ровя в Интернет, преди да намеря нещо като програма на състезанията. В спортните новини също липсваше дори анонс за протеклото състезание.
  • организацията беше „по български“. Хората спокойно пресичаха трасето пред състезателите, докато те тичаха от плажа към колелетата, а алеята, по която бягаха беше напълно свободна за граждани и, естествено, препълнена с хора. Имаше една леля, която раздаваше команди по мегафона и се караше на състезатели и случайни минувачи. Усещането за дезорганизация дойде още в ранната сутрин, когато докато тичах в Морската бях спрян от състезатели да питат къде е старта.
  • Публиката отсъстваше. Аз и семейството ми бяхме единствените, които ръкопляскаха на състезателите и ги подкрепяхме.

Общо взето триатлонът се оказва нещо доста интересно и забавно, но има много какво да се желае от организаторите във Варна, ако искат да го превърнат в популярно състезание. Лично аз бих се пробвал на такова състезание някога.

 

X