Направо от мястото на събитието пише Росен Досев, на който благодаря за страхотния репортаж

На 17.04.2011 взех участие в 28-то издание на маратона на Виена. Това беше моят трети маратон. Въпреки недостатъчната ми зимна подготовка (заради грипове и
травми) направих стабилно бягане и съм доволен от резултата – 4:21:47, който за моите възможности считам за добър.

Следва по-конкретна информация за състезанието:

Vienna City Marathon – http://www.vienna-marathon.com/

Тип състезание: Маратон, Щафета, Полумаратон. Трите дисциплини са с общ старт.

Месец на провеждане: Април – винаги около средата на месеца, за 2012 състезанието е обявено за 15.04.

Регистрация: свободна, но с лимит 9000 човека в маратонската дистанция.

Участници: На старта през 2011год. се наредиха над 32000 състезатели (общо във всички дисциплини). Представени бяха повече от 100 различни нации.

Трасе: Типично градско трасе, почти плоско и за разлика от състезанията в други стари столици, тук настилката е изцяло асфалт. На някои улици се бяга по трамвайни релси.

Подкрепления: Много точно разполагане на подкрепителните станции (съгласно
предварително обявените места – на всеки 5км, а след 30км на всеки 2.5км) с осигурена възможност за доставяне на лични храни и напитки на желаните от Вас точки. Стандартно предлагаха вода, хидратираща напитка Powerade, a след 35км и Кока Кола. Прилагаха малко странен начин за разливане на напитките – бутилките се изливаха в едни големи кофи или легени, след което хората зареждащи масите хващат по две чаши и загребват от самия леген. Ставаше наистина бързо, но при съмнителна хигиена, която разбира се не смути никой от бегачите. Единствената храна бяха бананите, които започнаха след 15км, лично аз щях да се зарадвам на някоя бисквита и ябълка.

Освежаването ставаше на импровизирани душове на всеки 3-4км, захранвани от улични пожарни кранове, които ми се видяха добро решение като заместител на традиционните мокри гъби. Голям брой душове имаше и във финалната зона.

Времето: Пролетно – 18 градуса, слънце, безветрие. Идеално за маратонско бягане – нито топло, нито студено. Разбира се при лош късмет по това време във Виена може да бъде студено, дъждовно и ветровито.

Атмосфера: Много публика още от самия старт, която се увеличава многократно с
навлизане в централните части на града. Според организаторите, през 2011г. зрителите са наброявали 300000 (според мен числото е малко пресилено), като е имало много хора дошли специално да наблюдават „Императора на маратона” Хайле.

Жива музика на няколко места по трасето, а почти цялата останала част беше озвучена с тонколони, от които звучаха виенски валсове или поп музика.

Особено вълнуващ е последния километър, където зрителите оформят тесен шпалир, в който виковете за подкрепа са с такава сила, че направо се изтрелваш на един дъх до финала.

Забележителности: Красиво трасе, преминаващо през най-интересните места на града
– стартира се от североизточната страна на Дунав точно пред седалището на ООН,
преминава се на другия бряг на реката като гледката на моста е уникална защото при
спускането получаваш възможност да се увериш колко многохилядно е съзтезанието.
Продължава се с една голяма обиколка на града преминаваща през Пратера, Рингщтрасе, после на югозапад до Шонбрун (слизането към двореца е малко скучно) и обратно до Рингщтрасе, където е финала на полумаратона. Следва втората обиколка, която преминава главно покрай дунавския канал, пак през Пратера и на 40км отново навлиза в Рингщрасе, а финала е на Хелденплац. Последните 100м до финалната арка се бягат върху червен килим пред „ревящи” трибуни изградени точно под в колонадата на двореца Хофбург.

Експо: Организира се в един от павилионите на панаирния коплекс „Messe Wien”. Място с много лесен достъп и с достатъчно пространство за да обслужи 32000 участника без да се натрупва опашка.

Всички големи спортни марки са представени с много изгодни промоции. Има добра
възможност да си направиш скенер на стъпалата и да се консултираш за подходящи
модели маратонки, или пък да изпробваш някои кардио-уреди. Богат избор на
въглехидратни барове и гелове.

Налични са информационни павилиони на всякакви европейски състезания – маратони, триатлони, ориентирания и т.н.

Паста парти: Провежда се в сградата на кметството – Ратхаус, 140 годишен готически
дворец, чиято огромна банкетна зала се изпълва с бегачи и фенове от всички краища
на света. Мероприятието е с голяма тържественост, на живо се изпълняват валсове.
Провежда се представяне и официално връчване на състезателните номера на
т.нар. „Friendship Runners” – това са състезатели от различни държави, които на
доброволни начала сътрудничат на организаторите като конслутират по всевъзможни
въпроси касаещи маратона всички свои сънародници – участници или фенове. Това е една много приятна инициатива, чрез която се обръща специално внимание на чужденците и определено засилва интереса към състезанието.

Обща оценка: Като цяло отлична организация с единични незначителни забележки.
Поставям оценка 9.5 /10.

Като силни страни бих изброил:

-Много приятно експо с бързо обслужване и уникално паста парти;

-Отлично организирана стартова зона с лесен достъп с метрото. Старта е в 9:00 часа
и спокойно можеш да тръгнеш около 7:45 без тревоги за закъснение. Достатъчно
пространство да направиш загряващи разбеци. Добра подредба на стартовите
блокове, която даде възможност всеки да започне бягането си с оптималното за себе
си темпо без да губи никакво време заради трафик в началните километри;

-Достатъчно линейки и парамедици по трасето;

-Напълно достатъчен брой тоалетни – на старта, на финала и по трасето – почти на
всеки километър по една-две;

-Приятно озвученото трасе;

-Информиране на феновете чрез автоматични SMS-си на всеки 5км – тази услуга
беше безплатна;

– Отлично организирана зона за фенове и поддръжници след финала с множество
тенти и маси, щандове за паста, наденички и т.н. Много ми хареса зоната за срещи
на определно място след финала бяха поставени буквите от азбуката. Един
много лесeн начин да се срещнеш с тези, които те очакват и според мен повечето
участници се възползваха от това.

Единствената забележка, която си заслужава да се спомене е наличието на само една
машина за гравиране на медалите – съответно около 1 час чакане след финала. Добре
е някой от придружителите Ви да се заеме с тази задача, за да може да се отдадете на
почивка под цъфналите люляци на зелената поляна пред Хофбург. Измервателните
чиповете се даваха под наем и подлежаха на връщане, но за тях имаше достатъчен брой гишета и не се чакаше.

Струва си да се отбележи немалкия списък от топ-атлети, между, които беше и Хайле
Гебреселасие, който подобри световния рекорд на полумаратон 1:00:18. Бяха му
организирали нещо като игра „Catch me if you can”– пускат го 2 минути след топ-атлетите участващи в маратона, а той се стреми да ги настигне до 21км. Всъщност изпреварил ги е още на 11км и практически по цялата дистанция е бягал сам и без пейсмейкъри като за малко не е успял да слезе под бариерата от 1 час.

Като цяло един страхотен маратон, добре организиран и с интелигентна публика. Много адреналин и отлични условия за постигане на добър личен резултат. Радостно беше, че имаше голям брой участници от Бълагрия – 10 в маратона, 10 в полумаратона и два отбора в щафетата. Поздравявам всички и им желая успех в бъдещите стартове.

X