Благодарности за Даниел, който беше така добър да разкаже за ултрамаратона в Паранести, Гърция. Стягайте се за следващата година:

 

На 15-16.10.2011 в Паранести, Гърция, се проведе 4-тото издание на ултрамаратона Virgin Forest Ultra Trail в гръцката част на Родопите. Ето накратко и моите впечатления от участието ми в него.

Virgin Forest Ultra Trail: http://paranestivft.com/

Тип състезание: Планински ултрамаратон с дължина 109.946 km с 4145 m положителна денивелация. Състезанието е включено в списъка на UTMB и успешното му завършване носи 3 точки за класиране.

Съпътстващи състезания: Paranesti Path с дължина 36 km (съвпада с последните километри от маршрута на VFUT), Nestos Trail с дължина 10 km и няколко състезания за деца с дължини 1 до 2.5 km.

Месец на провеждане: Октомври

Регистрация: Ограничена до 200 човека за VFUT, електронна. Провежда се през месеците май-юни.

Цена: 40 евро. Плаща се само чрез банков превод – не се приемат кредитни карти или PayPal. Едва след като успях да се преборя с цялата бюрокрация по паричния превод организаторите ми изпратиха мейл, че чужденците могат да платят и на място при получаване на стартовия пакет.

Какво получавате, обаче: Срещу съвсем скромната сума от 40 евро (повечето маратони в Западна Европа са по-скъпи), получавате:

  • тениска за бягане Salomon с оптечатан височинния профил на трасето
  • 2 нощувки в съвсем прилични бунгала – 3 стаи с по 2 легла с обща баня в курортно селище на няколко километра от Паранести. Според организаторите при недостиг на легла в бунгалата (по мои сметки – около 100 – 110 легла) в тях с предимство ще бъдат настанявани дамите, участващи в състезанието, а част от мъжете ще трябва да се задоволят със спалните помещения на близката казарма. Организаторите препоръчват на участниците да носят спален чувал, но сте настанен в бунгало няма да ви трябва
  • паста парти вечерта преди състезанието – храната беше прилична, ако и да не блестеше с особени вкусови качества. За сметка на това беше в неограничено количество, както и Coca Cola и бира Amstel
  • закуска в деня на състезанието
  • транспорт до старта, който е на 30 km от Паранести
  • масаж на пункт Фракто (47 km от старта) и на финала
  • сандвич на финала
  • транспорт от финала до бунгалата в Месохори
  • медал за завършване – който, за съжаление, не може да бъде индивидуализиран с номер и време на завършване

Времеизмерване: През 2010 е било електронно, но през 2011 беше ръчно. Криза, предполагам.

Трасе: Дълго, тежко, много каменисто и на места – откровено опасно. На доста места организаторите бяха опънали въжета, за които да се държиш при преминаване определени препятствия – и с право! Представлява „обиколка“ из Родопите с дължина 80 km от старта в Заркадия, който се явява и пункт №9, след което още около 30 km до финала в Паранести. Около 36-37 km трасето за кратко върви по Българо-Гръцката граница при гранична пирамира 148. Като цяло включва 79 km тесни пътеки, 28 km горски и черни пътища и 3.145 km асфалт.

Маркировка: Идеална! Маркировката от червени светлоотразителни елементи е разположена на всеки 20 до 50 метра и на всеки по-остър завой. Във втората половина на трасето светлоотразителните елементи се редуват с химически свещи. Всички „грешни“ разклонения са маркирани ясно със знак „Х“, а преди всеки по-опасен или техничен участък – със знак „!“. Маркирани са дори и почти всички по-коварни препятствия като камъни, корени и паднали дървета.

Забележителности: Много красива природа. В огромната си част трасето преминава през широколистни гори, които през есента са изключително пъстри.

Подкрепителни пунктове: С оглед естеството на трасето няма как да бъдат изградени на регулярни интервали, като разстоянията между 2 съседни пункта могат да достигнат и малко над 20 km. За сметка на това бяха много добре заредени: вода, чай, изотонична напитка, Coca Cola, банани, портокали, ябълки, енергийни гелове, енергийни барчета, сушени кайсии, стафиди. На пунктовете Фракто и Заркадия имаше и глезотии като халва, супа (не бульон), кюфтета, разтворими магнезиеви соли. Странно за мен, но на нито един пункт нямаха кафе…

Атмосфера: Каквато си я направиш. Публика се допуска единствено на 5 от пунктовете и на финала.

Времеви ограничения: Стартът е в 7:00. Участниците трябва да достигнат пункт Аликиой (27.5 km) преди 13:00, Фракто (47 km) преди 17:30, Заркадия (80 km) преди 01:30 (на следващия ден), Сири (90 km) преди 05:00 (на следващия ден) и финала в Паранести преди 09:00 (на следващия ден).

Времето: Варира силно в зависимост от надморската височина. В ниските части все още е достатъчно топло, но по високите направо си става студено. Тази година беше облачно, като валя доста дъжд, а в най-височите части – и сняг.

Задължителна екипировка: Преди получаването на стартовия пакет всеки състезател преминава през инспекция на задължителната екипировка, която трябва да включва:

  • 2 челника с резервни батерии
  • водонепромокаемо яке или дъждобран
  • свирка
  • ластичен бинт
  • превързочни материали
  • space blanket
  • съд за вода (или camelbak) с вместимост поне 1 l
  • храна с енергийна равностойнст на поне 1000 kcal

За отбелязване е, че през по-голямата част от трасето няма покритие на нито една gsm мрежа

Експо: Не

Обща оценка: Много добре организирано и снабдено състезание. Единствено персоналът по трасето можеше да говори малко повече английски, но пък за сметка на това компенсираха с желание и услужливост.

Забавните моменти през 2011: Първият автобус, който тръгна от Месохори към старта в Заркадия (и в който бяхме и ние) се загуби и пристигна на старта към 7:15 където установихме, че останалите участници са вече по трасето. Впоследствие организаторите коригираха времената на закъснелите атлети с по около 18 минути, но мен, незнайно защо, са ме пропуснали. Въпреки всичко за мен това е „бял кахър“ и по никакъв начин не развали удоволствието от преживяването.

GPS track на маршрута, както и моите данни от състезанието, можете да намерите тук.

Снимките са любезно предоставени от Мария Николова.

X